Автор: Стефан Антонов за Гласове Следвайте ни в ТелеграмИма нещо, за което

Автор: Стефан Антонов за " Гласове "  Следвайте ни в Телеграм

Има нещо, за което и първото, и второто държавно управление на „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ работят настойчиво и поредно. Вече второ държавно управление на тези две партии води скрита война против началника на една дирекция в Министерство на финансите, който се е заинатил да работи по най-високите стандарти, открити от добития опит през последните 20 години. 

Става дума за Иван Кондов, шефът на Дирекция „ Съдебна отбрана “, която от 2014 година провежда представителството на България пред интернационалните арбитражни трибунали по капиталови разногласия. Преди това отново той прави същото, само че като шеф на отдел в Дирекция „ Държавно юрисконсулство “. През главите на индивида и екипа му е предходна подготовката за всички борби, които страната е водила – от делото против Гад Зееви, при което присъдената му сума като обезщетение е понижена 45 пъти (от 450 на 10 милиона) до извоюваните каузи против Оманския фонд, EVN и Energo Pro. Той провежда и представителството във към момента висящите производства против ЧЕЗ, наследниците на Денис Ершов и още няколко по-малки желае, като единствено по първите два общата стойност на претендираните компенсации е четири милиарда лв.. 

Въпреки, че с работата си като шеф на отдел и след това като шеф на дирекция, висшият служител е основал организация, която икономисва на данъкоплатците съвсем пет милиарда лв., и е отбила 99% от всички искания против страната ни, през днешния ден той е цел номер едно на финансовото и на правосъдното министерства. А повода е, че по организационен устав, неговата дирекция провежда спортните процедури, в които се избират адвокатските адвокатски фирми, които съставляват България в арбитражните производства. И откогато той оглавява процеса, т.е., откогато има каузи против България - от началото на века, Министерство на финансите постоянно е избирало най-силните адвокатски адвокатски фирми в света. Тези с максимален % на извоювани каузи, с персонална ангажираност на ръководещи съдружници, с опит в наемането на най-хубавите експертни и проверяващи компании. 

От своя страна, Политическа партия и Демократична България заемат страната на няколко български адвокатски адвокатски фирми, които настояват, че могат да реализират същите триумфи, само че като вземат в пъти по-малко пари от задграничните. Това, което им пречи са Гражданския процесуален кодекс и устройствения устав на Министерство на финансите. Първият нормативен акт споделя, че представителството на България се провежда от Министерство на финансите, а устройственият му устав вменява тази функционалност точно на Дирекция „ Съдебна отбрана “, която се управлява от шеф със статут на държавен чиновник, което го прави сложен за влияние и уволняване.

Хронологията, по която към този момент две държавни управления на „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ пробват да вземат скалпа на Иван Кондов е следната: промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) от декември 2021 плануват закриване на дирекцията и прекачване на прерогативите й в Министерство на правораздаването. Промени отново в Граждански процесуален кодекс, само че от февруари 2022 година още веднъж плануват закриване на Дирекция „ Съдебна отбрана “ и прекачване на прерогативите й към правосъдното министерство. Промени в Устройствените правилници на Министерство на финансите и Министерство на правораздаването от юни 2022 година, противоречащи на по-висок в йерархично отношение нормативен акт – Граждански процесуален кодекс, плануват ново затваряне на дирекцията. Този път проектът е съкратените от дирекцията се трансферират да правят същата работа в правосъдното министерство като се изключи нейния шеф. Спрени от служебното държавно управление на Гълъб Донев предишното лято, същите промени в Устройствените правилници на Министерство на правораздаването и Министерство на финансите се оферират от Асен Василев във първите седмици на втория му мандат като постоянен финансов министър. Те отново плануват закриване на Дирекция „ Съдебна отбрана “ и премахване на шефа й, като трансферират отговорността по образуване на държавното посланичество в Министерство на правораздаването. 

За разлика от Надежда Йорданова, която е правосъден министър в първото държавно управление на Политическа партия и Демократична България, новият министър на правораздаването демонстрира, че има най-малко малко позор и не желае прерогатива по държавното посланичество да му се трансферира с разпореждане, което опонира на Граждански процесуален кодекс. Неговата принуда, както и сериозната парламентарна опозиция, обединила ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, „ Възраждане “ и „ ИТН “ водят до решение на Народното събрание, което стопира измененията в устройствените правилници най-малко до изговаряне на Конституционния съд, където Асен Василев предизвестява, че ще апелира. Вече месец по-късно той не апелира, само че възприема нова тактичност във войната си с Кондов. 

Първият опит е да го обезличи, като трансформира дирекцията му в реализатор на решения, взети от  междуведомствено формирование, което към момента не е основано, само че се чака да включва представители на ДАНС, Министерство на правораздаването и може би представители на адвокатурата. Вторият опит е да открие нередности в работата на дирекцията и в частност на нейния шеф, които да послужат като съображение за нейното реформиране, преструктуриране, или просто уволняване на Кондов, което би се провалило при обжалване в съда. Така отпред на дирекцията може да застане комфортен човек, който е подготвен да жертва експертните си визии, образувани от десетилетия опит, или в най-хубавия случай да разписва документите „ като селски кмет “. 

За да се случи това в Дирекция „ Съдебна отбрана “ от близо месец тече вътрешен одит. Започнал като одитен ангажимент за консултиране по смисъла на Закона за вътрешни одит. Дълбочината, продължителността и процедурите, по който протича обаче, го вършат одитен ангажимент за предоставяне на убеденост. Така се изкривяват задачите и резултатите, както се лишава и опцията на засегнатите в одита лица да се приготвят, а след това и защитят, в случай че има мотив за това. 

Голямата подигравка е, че в случай че действаха като обикновено държавно управление правосъдното и финансовото министерство би трябвало да назначат одит, под каквато и да било форма, още в края на 2021 година. Тогава резултатите му биха могли вероятно да послужат като съображение за измененията, които към този момент две държавни управления се мъчат да създадат. Вместо това, предприемайки дейности, без да са опознали материята, двата кабинета на Политическа партия и Демократична България демонстрират, че си следват дневен ред, начертан преди да се доберат до властта, и като се има поради, че преди този момент властта им е била непозната, може да се гадае кои кръгове ги въодушевяват, нахъсват и стимулират. 

В същия дух е изявлението на министър на правораздаването Атанас Славов пред Народното събрание от 12 юли тази година. В пленарната зала той изяснява, че е имал диалог с финансовия министър предходната седмица “, при който „ има установени проблеми, постанова се институционално деяние и ние ще предложим това институционално деяние, отчитайки и традицията, която имаме към този момент в отбрана на ползите на българската страна, и ще разчитаме на вашата поддръжка в този развой “. Последният работен ден на так наречената „ миналат седмица “ е точно деня, в който Асен Василев назначава одита, и защото Дирекция „ Съдебна отбрана “ още не е предала никакви документи на инспекторите, не излиза наяве по какъв начин тъкмо са установени проблемите, за които приказва Атанас Славов.

За тях загатва и Асен Василев на шести юли пред бюджетната комисия на Народното събрание. Твърди, че България има най-малко едно подписано съглашение вместо да печели делата си (вероятно става дума за придобилия статут на легенда отвод на Оманския фонд да съди България) само че още не е показал обществено доказателства за сходно съглашение. 

Така едно би трябвало да е ясно – в случай че Асен ВАсилев и Атанас Славов в действителност държат на бистрота, и в случай че употребяват одитния отчет като предлог към дейности, те би трябвало да го създадат обществен, с цел да се види неговото качество. В противоположен случай, за всички ще бъде ясно, че одитът е просрочен опит да се придаде привидна основателност на политически решения взети от дълго време. Като присъда на Народния съд, за която доказателства се събират след това. 

Историческият подтекст, в който се случват тези процеси е следният. Наследниците на Денис Ершов заявават, че ще съдят България. Предупреждението им е от последните седмици на април 2021 година, когато ГЕРБ са изгубили изборите и е на път да с назначи първото служебно държавно управление на Стефан Янев, където министри са бъдещите създатели на Политическа партия – Асен Василев и Кирил Петков. Реално обаче документи за започване на делото и дължимата такса пред Международния център за споразумяване на капиталови разногласия към Световната банка се внасят едвам през ноември 2021 година. Чак откакто са направени три опита за прекачване на държавното посланичество към Министерство на правораздаването. 

Самият Асен Василев във изтеклия записи от май месец споделя, че шефовете на дирекции би трябвало да станат членове на политическите кабинети. Така ще изгубят статута си на държавни чиновници и ще може да се уволняват по волност на всеки министър. Проблем обаче е, че фамилията на зрелите пазари и стопански системи, обединено в „ Организация за икономическо съдействие и развиване “ (ОИСР), има стандарти за качество на ръководството. Те пазят шефовете на дирекции, като пазители на експертността във всяко ръководство, които не би трябвало да се сменят при всяка нова власт, а страната ни декларативно се стреми за приемане в Организацията за икономическо сътрудничество и раз.

Василев обаче е хладнокръвен и декларира: 

„ За да може по-законно да ги уволним, другояче ще си ги уволним нелегално. Един шеф дирекция е част от политическия кабинет и това е „ Връзки с обществеността “. Защо да не са и другите? “  
„ Нека да кажем, че аз персонално във финансите съм си го измислил по какъв начин да го направя и си имам организационен устав, както има и във всички структури митници и Национална агенция за приходите и АДФИ и по този начин нататък, само че там, където бихме срещнали огромна опозиция съгласно мен би трябвало да се почисти стремително “. 

Сега става ли ясно по неоспорим метод, че в изтеклата стенограма на „ Продължаваме промяната “ не се разисква чистка на проруски сътрудници или дърти кримки на ГЕРБ. Целта е да се угоди на част от българското адвокатско лоби, с цел да може то да получи достъп до бизнес, за който е подозрително дали има подготовка и опит. В министерство на финансите има няколко писма от представители на българската адвокатура, които демонстрират интерес към този тип бизнес. Това обаче е дребна група, неподкрепена от болшинството. Показателен е фактът, че даже Висшият адвокатски съвет се изрече отрицателно за опитите на държавното управление да трансферира организацията на представителството ни към правосъдното министерство и да закрие Дирекция „ Съдебна отбрана “ в Министерство на финансите. През 2022 година пък отхвърля да поддържа самодейността на Надежда Йорданова за промени във Граждански процесуален кодекс.

Ето каква е алтернативата. Съдят България за 4 милиарда лв.. Фирмите, които ни съставляват имат успеваемост 82% и 74% в този вид каузи и групово им плащаме сред 30 и 40 милиона лв. на година (не 100 милиона, както настояват Атанас Славов и адвокатското лоби). Идва български юрист, който не е на картата на сериозните арбитражни юристи и няма даже едно извоювано огромно дело, само че споделя: „ Ще ви взема единствено 10-20 милиона и ще ви печеля делата “. Колцина биха рискували да изгубят четири милиарда, с цел да спестят 20-30 милиона?

„ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ сигурно намират този риск за допустим. И по тази причина към този момент две години се целят в един човек, държавен чиновник, чиято работа им пречи да изпълнят политическите си планове, заложени неразбираемо къде и по кое време.